Приложение на Lactobacillus Bulgaricus в клиничната практика

Георги Александров1, Мария Пенева2

Резюме

Въведение: Млечнокиселата ферментация е известна на човечеството от хилядолетия. При археологически разкопки в земите около Черно море са намерени керамични съдове от 6 500 години пр.н.е. съдържащи остатъци от ферментирали млечни продукти. Първите писмени сведения за млечнокиселата ферментация са от Херодот ( V в. пр. н.е.). Той пише, че траките (население обитавало днешните български земи) приготвят специални ферментирали млечни храни, които са им „дар от Боговете”. През 1905 г. от български йогурт е изолиран Lactobacillus Bulgaricus. През 2010г. Н. Александров и Д. Петрова за първи път в Света изолират Lactobacillus Bulgaricus от чиста изворна вода от Стара планина, България. Те предполагат връзка между пробиотиците, индивидуалната бактериална система на човека, заболяванията и продължителността на живота. Здравословните ефекти на различни щамове Lactobacillus Bulgaricus са научно доказани при над 2500 пациента. Пробиотици с Lactobacillus Bulgaricus са използвани в Космическата програма Интеркосмос.

Материали и методи: В клиничната практика при 625 пациента с различни заболявания сме прилагали пробиотични формули, съдържащи различни щамове Lactobacillus Bulgaricus. Всички щамове Lactobacillus Bulgaricus са размножени многократно на територията на България.

Резултати: При хроничната алкохолна интоксикация уврежданията на черния дроб са водещи и за това тя е използвана за модел на хронични чернодробни увреждания. Двойно сляпо рандомизирано проучване е проведено при 32 болни с алкохолна болест. 17 от тях приемат пробиотична формула, съдържаща щамове на L. Bulgaricus DMR1 и DMR2 в дневна доза 30 г. (над 1 млд. CFU/g) и съчетание от тази пробиотична формула с екстракт от силимарин (600mg /24h) за период от 6 месеца като част от комплексна лечебна схема. Включването на тази хранителна терапия като част от основното лечение води до сигнификантно по-ефективно нормализиране стойностите на ASAT, ALAT, GGTP и ехографския образ на черния дроб и възстановяване функциите на чернодробната клетка при пациенти с алкохолна болест. Аналогични резултати са получени и при приложение на същите дневни дози пробиотични храни съдържащи L. Bulgaricus DWT1 при други 78 пациенти с алкохолна болест и L. Bulgaricus Lb4 при 152 пациенти със зависимост към хероин и 208 с вирусни хепатити.

При пациентка на 28 години с декомпенсирана чернодробна цироза (диагностицирана в Германия) и насочена за трансплантация на черен дроб приложихме пробиотична формула, съдържаща щамове на L. Bulgaricus DMR1 и DMR2 в дневна доза 60 г. (над 1 млд. CFU/g) като хранителна терапия към основното лечение за период от 6 месеца. Пациентката избягна чернодробната трансплантация, нормализира се почти напълно както клинично, така и по отношение на кръвни и инструментални изследвания и възстанови работоспособността си.

Сравнително наблюдение на ефектите на 3 щама Lactobacillus Bulgaricus DWT1, DMR1 и DMR2 в съчетание с българско розово масло проведохме при 77 пациенти с доказани чрез ELISA метод хранителни алергии. 23 от тях приемаха дневна доза пробиотична формула, съдържаща L. Bulgaricus DMR1 и DMR2 (над 1 млд. CFU/g) и 40 мг българско розово масло. Другите 54 пациенти приемаха дневна доза от пробиотична формула, съдържаща L. Bulgaricus DWT1 (над 1 млд. CFU/g) и 40 мг българско розово масло. Продължителността на приема на пробиотиците е 2 месеца. Всички пациенти са спрели консумацията на доказаните хранителни алергени и не приемат антихистаминови медикаменти. За период от 2 до 6 седмици в зависимост от тежестта на проявите, се овладяха както класическите симптоми на алергия, така и наблюдаваните от нас нови симптоми на хранителна алергия като косопад, пърхут, парадонтоза, промяна в ниво на пролактин при жени. Не сме регистрирали статистически значима разлика по отношение на антиалергичните ефекти на гореописаните пробиотични формули.

Локалното вагинално приложеие на пробиотична формула, съдържаща L. Bulgaricus DMR1 и DMR2 в дневна доза 500 мг (над 1 млд. CFU/g) при 32 жени с вагинален флуор като част от антиинфекциозното лечение показва сигинификантно увеличаване на нормалната лактобациларна флора, когато пробиотикът се прилага заедно и 5 дни след антиинфекциозното лечение на вагиналния флуор. Аналогични резултати са получчени при приложение на същата дневна доза на пробиотични формули, съдържащи L. Bulgaricus DWT1 при 12 жени и L. Bulgaricus Lb4 при 33 жени с вагинален флуор.

Заключения: Tерапията с пробиотични формули, съдържащи щамове Lactobacillus Bulgaricus DMR1, DMR2 и DWT1 самостоятелно или в комбинация с растителни екстракти и масла, като част от комплексна лечебна схема води до сигнификантно по-ефективно възстановяване функциите на черния дроб, вагиналната флора и овладяване симптомите на хранителни алергии.

Полезните ефекти на пробиотичните микроорганизми основно се определят от подвида им, като различните щамовете показват някои по-изявени свойства.

Наблюдава се правопропорционална връзка между полезния ефект и дозата и времето на приложение на пробиотика.

 

Ключови думи: probiotic, Lactobacillus Bulgaricus, allergy, liver, vaginal application

 

1 – Военномедицинска Академия – София, България

2 – Медицински център“Евроздраве” София, България